Беззаглавно
1K
0
1
На глътки злото се промъква,
изпих го от една нелепа чаша,
устните си не можах да дръпна,
"удавникът за погледа се хващал".
За твоя поглед аз се хванах,
мислех, че не ми е нужна сламка,
затова успях да се удавя
в ириса на твоя пламък.
Да ме сполетиш във стих си пожелавам,
за да мога с химикал да те задраскам,
да се удавя в теб и да отплавам
към една забравена изгнила ласка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Вълчева Все права защищены
