Беззаглавно
1K
0
1
На глътки злото се промъква,
изпих го от една нелепа чаша,
устните си не можах да дръпна,
"удавникът за погледа се хващал".
За твоя поглед аз се хванах,
мислех, че не ми е нужна сламка,
затова успях да се удавя
в ириса на твоя пламък.
Да ме сполетиш във стих си пожелавам,
за да мога с химикал да те задраскам,
да се удавя в теб и да отплавам
към една забравена изгнила ласка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Вълчева Всички права запазени
