Бих искал...
Бих искал...
Бих искал да съм различен...
от изгрев по младежки припрян,
да ме радва, от поглед огрян,
денят ми несресан и прозаичен.
Да изтривам с устни печал,
да завихрям в очите ти бури,
от страст в тези мигове щури
да се губим без капчица жал.
Да съм... но вече не мога,
своите мигове похарчих докрай,
ненаситно и лудо в блажения рай,
остана ми ресто - неясна тревога,
и пътят, чезнещ в мъгливо поле...
само миражи нашепват издайно,
че нещо красиво и трайно
към нов кръговрат пак ни зове.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Запрян Колев Все права защищены
