Бих искал...
Бих искал...
Бих искал да съм различен...
от изгрев по младежки припрян,
да ме радва, от поглед огрян,
денят ми несресан и прозаичен.
Да изтривам с устни печал,
да завихрям в очите ти бури,
от страст в тези мигове щури
да се губим без капчица жал.
Да съм... но вече не мога,
своите мигове похарчих докрай,
ненаситно и лудо в блажения рай,
остана ми ресто - неясна тревога,
и пътят, чезнещ в мъгливо поле...
само миражи нашепват издайно,
че нещо красиво и трайно
към нов кръговрат пак ни зове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
