Бих могла да те намразя за мечтите си,
които ти потъпка и превърна в прах.
Вярвах в теб, че си достоен за обичане –
с любовта въведох себе си в грях.

Загърбих всичко онова, което исках,
за да ме обичаш,
да ме имаш,
за да бъда твоя.
И всяка болка вътре в себе си потисках –
всяка горест,
сивата тъга
и самотата своя.

Вярвах в теб след всичките си горести –
и още вярвам. Как да го отричам?
Бих могла да те намразя за живота си,
ала мразя себе си, а тебе те обичам.