Jul 29, 2014, 9:02 PM

Бих могла да те намразя за мечтите си

  Poetry
1.3K 1 1

Бих могла да те намразя за мечтите си,
които ти потъпка и превърна в прах.
Вярвах в теб, че си достоен за обичане –
с любовта въведох себе си в грях.

Загърбих всичко онова, което исках,
за да ме обичаш,
да ме имаш,
за да бъда твоя.
И всяка болка вътре в себе си потисках –
всяка горест,
сивата тъга
и самотата своя.

Вярвах в теб след всичките си горести –
и още вярвам. Как да го отричам?
Бих могла да те намразя за живота си,
ала мразя себе си, а тебе те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....