Била последна

Любовта ни, знам, е грешна,
немислима за света...
Когато бе последната ни среща,
защо не ми каза, че е така?

Направи го да не заплача,
да не се опитам да те разубедя,
зная, че за тебе много знача,
но решил си, че редно е така.

Сълзи прочитах ти в очите,
а не разбирах, плачеше - защо?
Прегръщаше ме, галеше косите,
сбогуваше се с една любов...

Държеше с обич моите ръце,
но за раздяла думичка не каза,
късаше се твоето сърце -
сълза душата ми поряза.

Аз знаех, вярвах, ще се върнеш,
за да ме спасиш не направи това...
Помня, за последно ме прегърна
и много дълго стояхме така.

Не ми го каза, за да не боли,
с тъжни очи да не те погледна.
Вик сърцето ми уби -
срещата била ни е последна!!!

Направи го, за да ме спасиш,
но времето не лекува понякога,
макар че отдавна с теб се разделих,
липсваш ми повече от всякога!

И пазя любовта си грешна,
грях е, но на нея се обричам.
Аз вярвам, че пак ще се срещнем
и пак така ще те обичам!