14 мая 2007 г., 10:13

БИЛА СЪМ

1.2K 0 35
 

Заплюх се... понеже съм грешна.

Слепея с очите на блудници.

Пияна се давя в неделите,

(не помня дали има делници.)

Неистинска, в истини крия се

и ставам по-трудна за мразене.

С дъжда превалявам от искане,

от спомена бягам... но с лазене.

Нали съм от изгрев до залез.

(Какво, че била съм обичана?)

Била съм... но нейде по листите,

на тъмно във стихове... сричана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах,обичана си ,обичана-трябва да си се убедила вече.....минало е толкова време,Креми ! А тук в сайта има много ,които те обичат и с удоволствие те четат....,като мен!....И да се обадиш ,ей.....за книгата!
  • Ихаааааа... това си беше жива свалка!

    Благодаря на всички!Страхотни сте!
  • Няма да те сричам.
    Нежно ще те пея.
    В бездната се свличам
    и по теб копнея.

    Глупости изричам.
    Май ще полудея.
    Страшно те обичам
    моя Дулсинея.

    Май се получи текст за мазен чалга-кючек, ама до там ми стигат поетическите сили. В страни от това, твоето стихотворение ме развълнува.
  • Винаги ще бъдеш обичана,Креми.Има от кого.
  • Благодаря!!!!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...