Заплюх се... понеже съм грешна.
Слепея с очите на блудници.
Пияна се давя в неделите,
(не помня дали има делници.)
Неистинска, в истини крия се
и ставам по-трудна за мразене.
С дъжда превалявам от искане,
от спомена бягам... но с лазене.
Нали съм от изгрев до залез.
(Какво, че била съм обичана?)
Била съм... но нейде по листите,
на тъмно във стихове... сричана.