22 сент. 2022 г., 17:01

Била съм

943 8 11

Не знам дали комета съм била,

из космоса размахала опашка

или жужаща мъничка пчела,

събираща нектар от плод разкашкан.

 

Във всеки случай нещо съм била,

преди да се родя като момиче

с невидими за хората крила,

което все след облаците тича.

 

Навярно и в морето съм била,

огромна мида, скрила бисер – зрънце,

или уханна борова смола,

или любов, гореща като слънце.

 

Дори и да не помня, съм била,

навсякъде следите си откривам.

Сред хиляди небесни светила –

аз просто съм човек с душа красива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Тони, аз самата съм непоправим оптимист!
  • Хубав и оптимистичен стих, Нина. Поздравления!
  • Мари, Мини, знаете ли, че винаги ви чакам да се отбиете, когато кача нещо и да ме заредите с коентарите си. Много ви благодаря!
  • Много хубаво, оптимистично и наситено с чувства! Нека не секва този стремеж на душата! Бъди все така вдъхновена, Нина!
  • Бъди винаги това, което пълни душата ти със слънце и надежди за цъфтеж!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...