22 сент. 2022 г., 17:01

Била съм

945 8 11

Не знам дали комета съм била,

из космоса размахала опашка

или жужаща мъничка пчела,

събираща нектар от плод разкашкан.

 

Във всеки случай нещо съм била,

преди да се родя като момиче

с невидими за хората крила,

което все след облаците тича.

 

Навярно и в морето съм била,

огромна мида, скрила бисер – зрънце,

или уханна борова смола,

или любов, гореща като слънце.

 

Дори и да не помня, съм била,

навсякъде следите си откривам.

Сред хиляди небесни светила –

аз просто съм човек с душа красива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Тони, аз самата съм непоправим оптимист!
  • Хубав и оптимистичен стих, Нина. Поздравления!
  • Мари, Мини, знаете ли, че винаги ви чакам да се отбиете, когато кача нещо и да ме заредите с коентарите си. Много ви благодаря!
  • Много хубаво, оптимистично и наситено с чувства! Нека не секва този стремеж на душата! Бъди все така вдъхновена, Нина!
  • Бъди винаги това, което пълни душата ти със слънце и надежди за цъфтеж!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...