22 sept 2022, 17:01

Била съм

  Poesía » Otra
941 8 11

Не знам дали комета съм била,

из космоса размахала опашка

или жужаща мъничка пчела,

събираща нектар от плод разкашкан.

 

Във всеки случай нещо съм била,

преди да се родя като момиче

с невидими за хората крила,

което все след облаците тича.

 

Навярно и в морето съм била,

огромна мида, скрила бисер – зрънце,

или уханна борова смола,

или любов, гореща като слънце.

 

Дори и да не помня, съм била,

навсякъде следите си откривам.

Сред хиляди небесни светила –

аз просто съм човек с душа красива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Тони, аз самата съм непоправим оптимист!
  • Хубав и оптимистичен стих, Нина. Поздравления!
  • Мари, Мини, знаете ли, че винаги ви чакам да се отбиете, когато кача нещо и да ме заредите с коентарите си. Много ви благодаря!
  • Много хубаво, оптимистично и наситено с чувства! Нека не секва този стремеж на душата! Бъди все така вдъхновена, Нина!
  • Бъди винаги това, което пълни душата ти със слънце и надежди за цъфтеж!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...