22.09.2022 г., 17:01

Била съм

939 8 11

Не знам дали комета съм била,

из космоса размахала опашка

или жужаща мъничка пчела,

събираща нектар от плод разкашкан.

 

Във всеки случай нещо съм била,

преди да се родя като момиче

с невидими за хората крила,

което все след облаците тича.

 

Навярно и в морето съм била,

огромна мида, скрила бисер – зрънце,

или уханна борова смола,

или любов, гореща като слънце.

 

Дори и да не помня, съм била,

навсякъде следите си откривам.

Сред хиляди небесни светила –

аз просто съм човек с душа красива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Тони, аз самата съм непоправим оптимист!
  • Хубав и оптимистичен стих, Нина. Поздравления!
  • Мари, Мини, знаете ли, че винаги ви чакам да се отбиете, когато кача нещо и да ме заредите с коентарите си. Много ви благодаря!
  • Много хубаво, оптимистично и наситено с чувства! Нека не секва този стремеж на душата! Бъди все така вдъхновена, Нина!
  • Бъди винаги това, което пълни душата ти със слънце и надежди за цъфтеж!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....