Не знам дали комета съм била,
из космоса размахала опашка
или жужаща мъничка пчела,
събираща нектар от плод разкашкан.
Във всеки случай нещо съм била,
преди да се родя като момиче
с невидими за хората крила,
което все след облаците тича.
Навярно и в морето съм била,
огромна мида, скрила бисер – зрънце,
или уханна борова смола,
или любов, гореща като слънце.
Дори и да не помня, съм била,
навсякъде следите си откривам.
Сред хиляди небесни светила –
аз просто съм човек с душа красива.
© Nina Sarieva Всички права запазени