Аз съм пътник на твоята гара, но изгубих злощастно билета.
От тревога сърцето изгаря. Изостава на сетния метър.
Вече няма защо да се лъжа, че любов е останала клета.
Вече няма защо да съм длъжен. Не повтарям познати клишета.
Не остана какво да ти кажа. „Не“ е нашето нищо и всичко.
То отдавна в играта не ва̀жи. Повторѝ го отново. По срички.
Забравѝ, че ме имаше вчера. Бях пиян и навярно преминах
през квартала на влюбена ера, през която страстта ни се срина.
Няма рима, с която да кажа, че настъпил е краят, момиче.
Тази вечер събирам багажа и към нови копнежи ще тичам.
Уважавам каквото се случи, но внимавам къде се понасям.
Ще решавам какво да науча. Днес сърцето е счупена маса. ...