Аз съм пътник на твоята гара, но изгубих злощастно билета.

От тревога сърцето изгаря. Изостава на сетния метър.

Вече няма защо да се лъжа, че любов е останала клета.

Вече няма защо да съм длъжен. Не повтарям познати клишета.
 

Не остана какво да ти кажа. „Не“ е нашето нищо и всичко.

То отдавна в играта не ва̀жи. Повторѝ го отново. По срички.

Забравѝ, че ме имаше вчера. Бях пиян и навярно преминах

през квартала на влюбена ера, през която страстта ни се срина.
 

Няма рима, с която да кажа, че настъпил е краят, момиче.

Тази вечер събирам багажа и към нови копнежи ще тичам.

Уважавам каквото се случи, но внимавам къде се понасям.

Ще решавам какво да науча. Днес сърцето е счупена маса.
 

„Влез“ – прошепва ранено момчето, до което летеше щастлива.

Ако можеш да стигнеш небето, ще се чувстваш изкуствено жива.

Ще изгубиш човешката мя̀ра на човешка и земна планета...

Аз съм пътник на твоята гара, който вечно ще търси билета.