Nov 13, 2022, 7:54 AM

Билет за втора класа

  Poetry
562 1 0

Аз съм пътник на твоята гара, но изгубих злощастно билета.

От тревога сърцето изгаря. Изостава на сетния метър.

Вече няма защо да се лъжа, че любов е останала клета.

Вече няма защо да съм длъжен. Не повтарям познати клишета.
 

Не остана какво да ти кажа. „Не“ е нашето нищо и всичко.

То отдавна в играта не ва̀жи. Повторѝ го отново. По срички.

Забравѝ, че ме имаше вчера. Бях пиян и навярно преминах

през квартала на влюбена ера, през която страстта ни се срина.
 

Няма рима, с която да кажа, че настъпил е краят, момиче.

Тази вечер събирам багажа и към нови копнежи ще тичам.

Уважавам каквото се случи, но внимавам къде се понасям.

Ще решавам какво да науча. Днес сърцето е счупена маса.
 

„Влез“ – прошепва ранено момчето, до което летеше щастлива.

Ако можеш да стигнеш небето, ще се чувстваш изкуствено жива.

Ще изгубиш човешката мя̀ра на човешка и земна планета...

Аз съм пътник на твоята гара, който вечно ще търси билета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...