18 сент. 2025 г., 07:54

Било е отдавна

296 1 4

      Било е отдавна

 

Било е отдавна във златната есен.

Летели са цветни листа.

И приказка стара разказва ми песен

за много любов и тъга.

 

Отново е есен и падат листата,

приличат на малки сърца.

Докосват ме нежно и галят душата

и плаче във мен любовта.

 

Било е отдавна, но още обичам

да бродя във парка сама.

Усмивката твоя във всичко откривам

и носи ми тя красота.

 

Било е отдавна във златната есен.

Летели са цветни листа.

Невидими нишки във облака цветен

са свързали наште сърца.

              Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...