Било е отдавна
Било е отдавна
Било е отдавна във златната есен.
Летели са цветни листа.
И приказка стара разказва ми песен
за много любов и тъга.
Отново е есен и падат листата,
приличат на малки сърца.
Докосват ме нежно и галят душата
и плаче във мен любовта.
Било е отдавна, но още обичам
да бродя във парка сама.
Усмивката твоя във всичко откривам
и носи ми тя красота.
Било е отдавна във златната есен.
Летели са цветни листа.
Невидими нишки във облака цветен
са свързали наште сърца.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
