Sep 18, 2025, 7:54 AM

Било е отдавна

  Poetry » Love
295 1 4

      Било е отдавна

 

Било е отдавна във златната есен.

Летели са цветни листа.

И приказка стара разказва ми песен

за много любов и тъга.

 

Отново е есен и падат листата,

приличат на малки сърца.

Докосват ме нежно и галят душата

и плаче във мен любовта.

 

Било е отдавна, но още обичам

да бродя във парка сама.

Усмивката твоя във всичко откривам

и носи ми тя красота.

 

Било е отдавна във златната есен.

Летели са цветни листа.

Невидими нишки във облака цветен

са свързали наште сърца.

              Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...