2 мая 2020 г., 17:24

Билото на всички плачещи дракони

1.4K 0 0

Не е невъзможно да се влюбиш

в човек, във дракон или в залез,

но по-добре да не го правиш,

за да запазиш сърцето си цяло.

Под озъбената луна на тялото ми

всичко е възможно,

дори никога да не ме оставиш.

С рокля от сняг имам вкус

на северно проклятие.

С опожарени сетива този свят

има нужда от бяла магия за обич,

а не да блудства със самотата,

татуирана от вътрешната страна

на очите ни.

Минус мен няма да свърши животът.

Минус теб обаче небето ще го заболи

от нямане и ще се търкулне

завинаги никъде.

 

Но кому ще е нужно здраво сърце,

ако априлският вятър не ще го докосне

или ако сенките на мравките,

понесли устоите на вселената

върху разрошените си плещи

изчезнат незрими оттатък прага на мрака?

Недей! Дори да знаеш, че съм само

една неточна проекция на самотата

върху нездравото небе

на същите твои очи непогалени,

не възпирай устрема на мечтите,

които вярват, че Сътворението се е случило...

Животът ни е просто скрежен дъх

в още неразцъфналите ни целувки.

Ела и постой мълчаливо до мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Marielli De Sing Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...