Бинокъл от фуния
Терасата ти странно се смали.
Направих си бинокъл от фуния.
И знаеш ли какво ме порази? -
Приличаше на стъклена кутия.
Накичена със мръсния ти страх
и с чистите ти дрехи и преструвки.
От дни на парапета и седях,
в очакване, че вятър ще ме духне.
Приличайки на палаво дете,
въртях се като ветропоказател.
Надявах се, че може да е днес -
да дойде ураган като приятел.
Дойде. И ме погълна като дъх.
Издиша ме на метри срещу блока.
Леглото си застелих върху мъх
и гледах те затворен, през бинокъл.
Сама си го направих. Откъде
се сетих празнотата да навия?!
Свободна се почувствах за момент,
зад малката обърната фуния.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
Благодаря ти .Радваш ме.
