21 февр. 2017 г., 09:50

Биологически часовник

708 0 0

загасяш лампата на предверието

последвана от бавно

угасващата мисъл 

на вчерашния ден: 

метаморфозата е пълна

под натиска на обществото

грациозно пристъпваме 

към следващата фаза

дали на умиротворение

или безсмислени спорове 

с черногледи, така наречени 

реалисти, 

дали ще будим съмнение, най-чисто 

така по детски 

във всички възможни дебри, 

дали борбата ни зависи 

от многоточията

които от векове се сливат  

с тъмносиният, бурен океан 

троснал се в безкрайна летаргия 

над блуждаещите ни личности

 

ще се застигнем някъде

в нечия стая

един по един ще облегнем морно

телата си

докато света върши своето 

и гарваните приберат и 

последния от нас,

 

и вече

процесът е цял,

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Just Danny Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...