Feb 21, 2017, 9:50 AM

Биологически часовник

698 0 0

загасяш лампата на предверието

последвана от бавно

угасващата мисъл 

на вчерашния ден: 

метаморфозата е пълна

под натиска на обществото

грациозно пристъпваме 

към следващата фаза

дали на умиротворение

или безсмислени спорове 

с черногледи, така наречени 

реалисти, 

дали ще будим съмнение, най-чисто 

така по детски 

във всички възможни дебри, 

дали борбата ни зависи 

от многоточията

които от векове се сливат  

с тъмносиният, бурен океан 

троснал се в безкрайна летаргия 

над блуждаещите ни личности

 

ще се застигнем някъде

в нечия стая

един по един ще облегнем морно

телата си

докато света върши своето 

и гарваните приберат и 

последния от нас,

 

и вече

процесът е цял,

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Just Danny All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....