Feb 21, 2017, 9:50 AM

Биологически часовник

706 0 0

загасяш лампата на предверието

последвана от бавно

угасващата мисъл 

на вчерашния ден: 

метаморфозата е пълна

под натиска на обществото

грациозно пристъпваме 

към следващата фаза

дали на умиротворение

или безсмислени спорове 

с черногледи, така наречени 

реалисти, 

дали ще будим съмнение, най-чисто 

така по детски 

във всички възможни дебри, 

дали борбата ни зависи 

от многоточията

които от векове се сливат  

с тъмносиният, бурен океан 

троснал се в безкрайна летаргия 

над блуждаещите ни личности

 

ще се застигнем някъде

в нечия стая

един по един ще облегнем морно

телата си

докато света върши своето 

и гарваните приберат и 

последния от нас,

 

и вече

процесът е цял,

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Just Danny All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...