загасяш лампата на предверието

последвана от бавно

угасващата мисъл 

на вчерашния ден: 

метаморфозата е пълна

под натиска на обществото

грациозно пристъпваме 

към следващата фаза

дали на умиротворение

или безсмислени спорове 

с черногледи, така наречени 

реалисти, 

дали ще будим съмнение, най-чисто 

така по детски 

във всички възможни дебри, 

дали борбата ни зависи 

от многоточията

които от векове се сливат  

с тъмносиният, бурен океан 

троснал се в безкрайна летаргия 

над блуждаещите ни личности

ще се застигнем някъде

в нечия стая

един по един ще облегнем морно

телата си

докато света върши своето 

и гарваните приберат и 

последния от нас,

и вече

процесът е цял,