24 окт. 2009 г., 11:45

Бирария 'Петте кьошета'

1.6K 0 5

Този ден е превзет от дъжда.
И от спомени в разговор скрит
във бирария в центъра на града.
И от пълен със плач пепелник.

 

Покрай нас преминава жена.
Сервитьорката чува дори
как поръчваме прошка. Без звук
свойте стъпки до бара броим.

 

Този ден ми тежи като лифт
най-внезапно над мен развален
и, премазана, съвест крещи,
че не иска да сядаш до мен.

 

Този ден с изревани вини
между мене и тебе вали.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О-ооо, Павли, прекрасно е - носталгично, есенно, докосващо...6!
  • Още веднаж твоя стих ме докосна в сърдечната област!
    Поздравления!
  • Всичко е чудесно. Метафорите са ясни, което ги прави лесни за приемане. Само малък въпрос. Правилното изписване не е ли - "Петте кЬОшета"? Искрено вярвам, че не съм била досадна с това.
  • Много ми хареса!Поздравления и от мен!
  • И от пълен със плач пепелник.
    Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...