Този ден е превзет от дъжда.
И от спомени в разговор скрит
във бирария в центъра на града.
И от пълен със плач пепелник.
Покрай нас преминава жена.
Сервитьорката чува дори
как поръчваме прошка. Без звук
свойте стъпки до бара броим.
Този ден ми тежи като лифт
най-внезапно над мен развален
и, премазана, съвест крещи,
че не иска да сядаш до мен.
Този ден с изревани вини
между мене и тебе вали.
© Павлина Гатева Все права защищены