Този ден е превзет от дъжда.
И от спомени в разговор скрит
във бирария в центъра на града.
И от пълен със плач пепелник.
Покрай нас преминава жена.
Сервитьорката чува дори
как поръчваме прошка. Без звук
свойте стъпки до бара броим.
Този ден ми тежи като лифт
най-внезапно над мен развален
и, премазана, съвест крещи,
че не иска да сядаш до мен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up