Бисерчета в пепелта
Догаря огънят
и само пепелта напомня,
че имало е някога огнище...
Проблясват въгленчета в мрака
и хвърлят сенки в тишината.
Вечерник шепне и легенда нищи
как две души в омая чакат
до дъно чаши да изпият -
и радост, и горчилка, без остатък...
Очите им, макар и разделени,
свенливо мигат в здрача,
разкъсват времето несподелено
и за пропуснатото плачат...
Страстта във тях е още жива,
очаква лек ветрец да я раздуха,
пламти вълшебно, не изстива
и като бисерчета в пепелта блещука.
Вили Димитрова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Димитрова Все права защищены
