Битие
Денят се сменя с нощта.
След бурята Слънце изгрява.
Тъгата , тихо и плахо,
своята пролетна песен изпява.
Често близкият път става далечен.
Мълчанието дави се в думи.
А светът уж наконечен,
крачи гордо по своите друми!
Умът в празнота се оглежда.
Денят е гол без одежди.
Царица броди във дрипи,
а скитник без свойте надежди.
Розата и тя прецъфтява.
Дъждът не всичко измива.
Сърцето мълчи, радостта оглупява.
Душата спомени тежки изтрива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лидия Все права защищены
