Денят се сменя с нощта.
След бурята Слънце изгрява.
Тъгата , тихо и плахо,
своята пролетна песен изпява.
Често близкият път става далечен.
Мълчанието дави се в думи.
А светът уж наконечен,
крачи гордо по своите друми!
Умът в празнота се оглежда.
Денят е гол без одежди.
Царица броди във дрипи,
а скитник без свойте надежди.
Розата и тя прецъфтява.
Дъждът не всичко измива.
Сърцето мълчи, радостта оглупява.
Душата спомени тежки изтрива.
© Лидия All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
