20 нояб. 2005 г., 23:34

БИТИЕ

1K 0 3

БИТИЕ

 

В кофата, пълна до горе със смет,

честичко бъркам – тъй, за късмет.

Всичко си има. Тя е един

малък, добре зареден магазин.

 

Често намирам по някоя блузка.

Сутрин, обаче – безплатна закуска.

Вестникът също от там си набавям.

Как ви се струва? Не е ли забавно?

 

Ядеш кроасан и четеш новините,

как се повдигат нагоре цените.

Мен, господа, пък, какво ли ми пука?!

Аз пазарувам ей тук – от боклука.

 

Ако сте гладни – сега е момента.

Хем ще побъбрим за парламента.

Че то само котки дръгливи, и кучета

чакат зад мен и сърдито скимучат.

 

Уж не разбират, тяхната вера:

даже и те са против премиера.

Ако им падне, биха го яли,

ама едва ли, ама едва ли!

1996 г.

Добрич

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...