20.11.2005 г., 23:34

БИТИЕ

1K 0 3

БИТИЕ

 

В кофата, пълна до горе със смет,

честичко бъркам – тъй, за късмет.

Всичко си има. Тя е един

малък, добре зареден магазин.

 

Често намирам по някоя блузка.

Сутрин, обаче – безплатна закуска.

Вестникът също от там си набавям.

Как ви се струва? Не е ли забавно?

 

Ядеш кроасан и четеш новините,

как се повдигат нагоре цените.

Мен, господа, пък, какво ли ми пука?!

Аз пазарувам ей тук – от боклука.

 

Ако сте гладни – сега е момента.

Хем ще побъбрим за парламента.

Че то само котки дръгливи, и кучета

чакат зад мен и сърдито скимучат.

 

Уж не разбират, тяхната вера:

даже и те са против премиера.

Ако им падне, биха го яли,

ама едва ли, ама едва ли!

1996 г.

Добрич

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...