9 мая 2008 г., 21:12

Битие

988 0 30
                                      Изпепели желанието дните ни.

                                      Изтекоха във празни обещания

                                      годините очакване, напити

                                      от устните на режещо терзание.

                                      Повяхнаха амбиции и чувства,

                                      преди да вържат плодове и семе.

                                      Усмивките ни станаха изкуствени,

                                      удавени в отлитащото време.

                                      Изгубихме се някъде в пространствата

                                      на своите отплуващи миражи.

                                      Животът ни, едно сърдито странстване,

                                      пое по несънувани виражи.

                                      От тук нататък само откровение

                                      и стискане на края на въжето,

                                      което ни обрича на спасение,

                                      ще топли стряхата на битието ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна е поезията ти, Вале, но ти си знаеш
  • "От тук нататък само откровение

    и стискане на края на въжето,

    което ни обрича на спасение,

    ще топли стряхата на битието ни"

    От тук нататък в шепите събрани
    светулките на обич и разбиране.
    Мъждукащи между началото и края
    в изгарящата истина на дните ни

    Невероятна си Валя!
  • Поздрав за страхотния стих.Пронизва!
  • Вярно и хубаво написано!С удоволствие четох стиха.Поздравления!
  • браво, браво

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...