9 мая 2008 г., 21:12

Битие

994 0 30
                                      Изпепели желанието дните ни.

                                      Изтекоха във празни обещания

                                      годините очакване, напити

                                      от устните на режещо терзание.

                                      Повяхнаха амбиции и чувства,

                                      преди да вържат плодове и семе.

                                      Усмивките ни станаха изкуствени,

                                      удавени в отлитащото време.

                                      Изгубихме се някъде в пространствата

                                      на своите отплуващи миражи.

                                      Животът ни, едно сърдито странстване,

                                      пое по несънувани виражи.

                                      От тук нататък само откровение

                                      и стискане на края на въжето,

                                      което ни обрича на спасение,

                                      ще топли стряхата на битието ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна е поезията ти, Вале, но ти си знаеш
  • "От тук нататък само откровение

    и стискане на края на въжето,

    което ни обрича на спасение,

    ще топли стряхата на битието ни"

    От тук нататък в шепите събрани
    светулките на обич и разбиране.
    Мъждукащи между началото и края
    в изгарящата истина на дните ни

    Невероятна си Валя!
  • Поздрав за страхотния стих.Пронизва!
  • Вярно и хубаво написано!С удоволствие четох стиха.Поздравления!
  • браво, браво

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...