9 may 2008, 21:12

Битие 

  Poesía » Filosófica
828 0 30
                                      Изпепели желанието дните ни.

                                      Изтекоха във празни обещания

                                      годините очакване, напити

                                      от устните на режещо терзание.

                                      Повяхнаха амбиции и чувства,

                                      преди да вържат плодове и семе.

                                      Усмивките ни станаха изкуствени,

                                      удавени в отлитащото време.

                                      Изгубихме се някъде в пространствата

                                      на своите отплуващи миражи.

                                      Животът ни, едно сърдито странстване,

                                      пое по несънувани виражи.

                                      От тук нататък само откровение

                                      и стискане на края на въжето,

                                      което ни обрича на спасение,

                                      ще топли стряхата на битието ни.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??