9.05.2008 г., 21:12

Битие

985 0 30
                                      Изпепели желанието дните ни.

                                      Изтекоха във празни обещания

                                      годините очакване, напити

                                      от устните на режещо терзание.

                                      Повяхнаха амбиции и чувства,

                                      преди да вържат плодове и семе.

                                      Усмивките ни станаха изкуствени,

                                      удавени в отлитащото време.

                                      Изгубихме се някъде в пространствата

                                      на своите отплуващи миражи.

                                      Животът ни, едно сърдито странстване,

                                      пое по несънувани виражи.

                                      От тук нататък само откровение

                                      и стискане на края на въжето,

                                      което ни обрича на спасение,

                                      ще топли стряхата на битието ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна е поезията ти, Вале, но ти си знаеш
  • "От тук нататък само откровение

    и стискане на края на въжето,

    което ни обрича на спасение,

    ще топли стряхата на битието ни"

    От тук нататък в шепите събрани
    светулките на обич и разбиране.
    Мъждукащи между началото и края
    в изгарящата истина на дните ни

    Невероятна си Валя!
  • Поздрав за страхотния стих.Пронизва!
  • Вярно и хубаво написано!С удоволствие четох стиха.Поздравления!
  • браво, браво

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...