Битка
Събудена от утрешното слънце,
(днешното забрави да изгрее)
ангел със крила прекършени
на кладата на самотата тлея.
С мътен блясък изгревът отчаян
търси път през облаците черни.
Оковите на собствената обич -
строшени с обещания неверни.
Сълзúте неизплакани присядат
и думите превръщат се в ножове,
дълбаещи дълбоко във сърцето,
обилно напоени със отрова.
... С мътен блясък залезът си тръгва
и вечерта превръща се в арена,
където в смъртна битка се изправят
собствените чувства срещу мене.
В тази битка страшно неизбежна
единствено един ще оцелее,
а няма връщане назад и трябва
слънцето отново да изгрее...
И аз ще оживея да го видя.
След този сблъсък пак ще оцелея.
Ще стана и свободна ще си ида,
и пак ще се науча да се смея.
Ще се кача на кораба на дните,
ще се науча да творя изкуство.
Ще плавам дни и нощи по вълните,
докато срещна следващите чувства.
Докато падна безвъзвратно победена
и последната си битка не загубя.
Тогава, може би, ще срещна тебе
и, може би, тогава ще се влюбя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Василева Все права защищены
