Битка
Събудена от утрешното слънце,
(днешното забрави да изгрее)
ангел със крила прекършени
на кладата на самотата тлея.
С мътен блясък изгревът отчаян
търси път през облаците черни.
Оковите на собствената обич -
строшени с обещания неверни.
Сълзúте неизплакани присядат
и думите превръщат се в ножове,
дълбаещи дълбоко във сърцето,
обилно напоени със отрова.
... С мътен блясък залезът си тръгва
и вечерта превръща се в арена,
където в смъртна битка се изправят
собствените чувства срещу мене.
В тази битка страшно неизбежна
единствено един ще оцелее,
а няма връщане назад и трябва
слънцето отново да изгрее...
И аз ще оживея да го видя.
След този сблъсък пак ще оцелея.
Ще стана и свободна ще си ида,
и пак ще се науча да се смея.
Ще се кача на кораба на дните,
ще се науча да творя изкуство.
Ще плавам дни и нощи по вълните,
докато срещна следващите чувства.
Докато падна безвъзвратно победена
и последната си битка не загубя.
Тогава, може би, ще срещна тебе
и, може би, тогава ще се влюбя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Василева Всички права запазени
