Битката на поета
Със своя демон в битка вкопчен,
той не познаваше света -
трънлив, ехтящ или порочен,
измит в потоп или в сълза.
Поетът все напред вървеше
по своя път - жив и туптящ,
а демонът сърдит ревеше,
ридаеше със глас хриптящ.
Ти ще умреш, о, демоне безславен,
и твойто име грозно, жалко,
ще вие в замъка забравен,
докле не бъдеш изоставен.
Тогава в светлина роден,
поетът с нова сила славна
ще продължава ден след ден
да следва своята звезда,
да се обича със света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нико Ников Все права защищены
