Apr 11, 2008, 11:50 AM

Битката на поета

681 0 5
Битката на поета

Със своя демон в битка вкопчен,
той не познаваше света -
трънлив, ехтящ или порочен,
измит в потоп или в сълза.

Поетът все напред вървеше
по своя път - жив и туптящ,
а демонът сърдит ревеше,
ридаеше със глас хриптящ.

Ти ще умреш, о, демоне безславен,
и твойто име грозно, жалко,
ще вие в замъка забравен,
докле не бъдеш изоставен.

Тогава в светлина роден,
поетът с нова сила славна
ще продължава ден след ден
да следва своята звезда,
да се обича със света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...