Битката на поета
Със своя демон в битка вкопчен,
той не познаваше света -
трънлив, ехтящ или порочен,
измит в потоп или в сълза.
Поетът все напред вървеше
по своя път - жив и туптящ,
а демонът сърдит ревеше,
ридаеше със глас хриптящ.
Ти ще умреш, о, демоне безславен,
и твойто име грозно, жалко,
ще вие в замъка забравен,
докле не бъдеш изоставен.
Тогава в светлина роден,
поетът с нова сила славна
ще продължава ден след ден
да следва своята звезда,
да се обича със света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
