5 мая 2019 г., 19:42

Бият камбани отдалеч (Цикли стихотворения Минерва)

1.1K 0 0

Бият камбани отдалеч,
а в долината се късат мъглите.
Вечерите настаняват се веч
и галят невидимо земите.

И ако чуеш звън като от меч  -
забрави занапред за самотите.
Ще дойде до теб нова вест,
като преди от далечините.
     
Камбаните звънят навред
и късат докрай тишините.
Нежни думи ехтят отпред
О, сладка орис, дошла ли си вече?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Произведението е включено в:

Минерва Господарката на Нове 🇧🇬

Минерва Господарката на Нове
2.1K 1

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...