3 авг. 2021 г., 20:39

Благодарен на съдбата

472 1 0

Момичето, което промени света ми и надеждица ми вдъхна,
че хората се раждаме добри, а всичките злини са дреха връхна,
въздъхна като птиче от любов и литна над живота ми от рими.
Затичах се към изгрева, готов да нося и лета в студени зими.

Затичах се към златните земи. Оставих да ме води топлината.
Усетих, че сърцето ми гори за някоя искрица от тълпата.
Тълпата бе голяма като зов! Тълпата ни погълна и целуна!
Издигна ни красивата любов, красива и звънлива като струна!

Звездица на небето засия и птиците си пееха щастливи.
Залязваха и сетните ята – деца, които тичат пакостливи.
Изгряваше в очите ми море и дните ми минаваха прекрасно!
Разхождах се по топли брегове и моето небе си беше ясно!

Момичето в съня ми се стопи и споменът за него ми остана.
Останаха ми светли две очи и мъ̀нички следи. Следи от ра̀на?
Следите от живота са любов, а другото робува на лъжата!
Любувам се на всеки изгрев нов и аз съм благодарен на съдбата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...