Момичето, което промени света ми и надеждица ми вдъхна,
че хората се раждаме добри, а всичките злини са дреха връхна,
въздъхна като птиче от любов и литна над живота ми от рими.
Затичах се към изгрева, готов да нося и лета в студени зими.

Затичах се към златните земи. Оставих да ме води топлината.
Усетих, че сърцето ми гори за някоя искрица от тълпата.
Тълпата бе голяма като зов! Тълпата ни погълна и целуна!
Издигна ни красивата любов, красива и звънлива като струна!

Звездица на небето засия и птиците си пееха щастливи.
Залязваха и сетните ята – деца, които тичат пакостливи.
Изгряваше в очите ми море и дните ми минаваха прекрасно!
Разхождах се по топли брегове и моето небе си беше ясно!

Момичето в съня ми се стопи и споменът за него ми остана.
Останаха ми светли две очи и мъ̀нички следи. Следи от ра̀на?
Следите от живота са любов, а другото робува на лъжата!
Любувам се на всеки изгрев нов и аз съм благодарен на съдбата!