9 февр. 2016 г., 21:20

Благодарствено прозрение

910 0 1

От какво се така оплаквам, кажи ми!

Толкова много получих от семейството.

Избегнах случайно тежките режими.

По-добре от мен познават лакейството.

 

Не е нужно на опашките да се редя

за трите хляба и пакетът със банани.

А аз всячески опитвам да си навредя,

оставяйки обидните думи неприбрани.

 

Как да разбера кое от всичко е грехота

като с нея ме обливат от ранни зори?

Не различавам в очите тъжни доброта,

защото съвестта си побутнах да гори.

 

Но чета от вчера завладяваща книга.

Тя в действие ми посочи провинението.

Превръзката на очите вече ми стига.

Ще предам като подарък извинението.

 

И нека разчистя пътя на познанието,

запътило се право към пълното щастие.

Нека насила отворя си съзнанието,

потънало в тъма от липса на участие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и на трима ви за прозренията, които споделяте с мен, препоръките и поздравленията!
    Явно съм успяла да предам това, което бушува в и около мен.
    И съм радостна, че сте с отворения съзнания!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...