9.02.2016 г., 21:20

Благодарствено прозрение

905 0 1

От какво се така оплаквам, кажи ми!

Толкова много получих от семейството.

Избегнах случайно тежките режими.

По-добре от мен познават лакейството.

 

Не е нужно на опашките да се редя

за трите хляба и пакетът със банани.

А аз всячески опитвам да си навредя,

оставяйки обидните думи неприбрани.

 

Как да разбера кое от всичко е грехота

като с нея ме обливат от ранни зори?

Не различавам в очите тъжни доброта,

защото съвестта си побутнах да гори.

 

Но чета от вчера завладяваща книга.

Тя в действие ми посочи провинението.

Превръзката на очите вече ми стига.

Ще предам като подарък извинението.

 

И нека разчистя пътя на познанието,

запътило се право към пълното щастие.

Нека насила отворя си съзнанието,

потънало в тъма от липса на участие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря и на трима ви за прозренията, които споделяте с мен, препоръките и поздравленията!
    Явно съм успяла да предам това, което бушува в и около мен.
    И съм радостна, че сте с отворения съзнания!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...