Feb 9, 2016, 9:20 PM

Благодарствено прозрение

906 0 1

От какво се така оплаквам, кажи ми!

Толкова много получих от семейството.

Избегнах случайно тежките режими.

По-добре от мен познават лакейството.

 

Не е нужно на опашките да се редя

за трите хляба и пакетът със банани.

А аз всячески опитвам да си навредя,

оставяйки обидните думи неприбрани.

 

Как да разбера кое от всичко е грехота

като с нея ме обливат от ранни зори?

Не различавам в очите тъжни доброта,

защото съвестта си побутнах да гори.

 

Но чета от вчера завладяваща книга.

Тя в действие ми посочи провинението.

Превръзката на очите вече ми стига.

Ще предам като подарък извинението.

 

И нека разчистя пътя на познанието,

запътило се право към пълното щастие.

Нека насила отворя си съзнанието,

потънало в тъма от липса на участие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биби All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря и на трима ви за прозренията, които споделяте с мен, препоръките и поздравленията!
    Явно съм успяла да предам това, което бушува в и около мен.
    И съм радостна, че сте с отворения съзнания!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....