24 июл. 2007 г., 16:55

Благодаря

1.4K 0 5

Зададах толкова  въпроси.

Но да отговориш не, не пожела.

Без капка милост ти залости

за мене твоята врата.

 

Благодаря, че ми напомни

защо намразих те преди.

Благодаря, че го направи...

Че с грубост пак ме приземи.

 

Не съжалявам, че се раздадох.

Че емоциите си, не спестих.

Че принципите си предадох.

Та дори и, че се провалих!

 

Бях истинска с теб до „края"!

Обичах те, но вече не!

И да те мразя не желая!

Ти вън си от моето сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...