24 июл. 2007 г., 16:55

Благодаря

1.4K 0 5

Зададах толкова  въпроси.

Но да отговориш не, не пожела.

Без капка милост ти залости

за мене твоята врата.

 

Благодаря, че ми напомни

защо намразих те преди.

Благодаря, че го направи...

Че с грубост пак ме приземи.

 

Не съжалявам, че се раздадох.

Че емоциите си, не спестих.

Че принципите си предадох.

Та дори и, че се провалих!

 

Бях истинска с теб до „края"!

Обичах те, но вече не!

И да те мразя не желая!

Ти вън си от моето сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...