vanila_n (Виолета) vanila_n (Виолета)
1 51
24 jul 2007, 16:55

Благодаря

1.4K 0 5

Зададах толкова  въпроси.

Но да отговориш не, не пожела.

Без капка милост ти залости

за мене твоята врата.

 

Благодаря, че ми напомни

защо намразих те преди.

Благодаря, че го направи...

Че с грубост пак ме приземи.

 

Не съжалявам, че се раздадох.

Че емоциите си, не спестих.

Че принципите си предадох.

Та дори и, че се провалих!

 

Бях истинска с теб до „края"!

Обичах те, но вече не!

И да те мразя не желая!

Ти вън си от моето сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0