11 дек. 2019 г., 10:57

Благодаря

632 1 2

БЛАГОДАРЯ 


Нощем прегръщам възглавници, 
само вашите думи ме топлият. 
Как е възможно да бъдеш разбран от непознатите, 
а най-близките да обръщат глава?! 
Когато пиша виждам картини, впечатляващи хора са
музите ми... 
Но едва ли ще бъда щастлива напълно,
щом не усещат кръвта ми бушуваща.
Болките мои пораждат емоции, 
сълзите в очите ви,
доказват това.
Благодаря, на Вас и на Бога, 
че ме дарявате с топлина! 
Когато изкуствата сливат се, 
без сценарий и без фалш, 
в сърцето ми мир е! 
Благодаря, че ви има! 
Без вас не бих могла
по трудния път да продължа. 
А музите тръгват си винаги, 
щом разкриеш скритото в тях. 
Но вечно живеят в словата ми, 
най-много съм благодарна на тях. 
Обич много имам в сърцето си, 
раздавам до край, 
а когато остана сама,
пак търся себе си...
Дали ще успея да се открия, 
може би някога, когато умра.... 
Благодаря!!!

 

©Екатерина Глухова
11. Декември 2019г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Иван!
  • Много прочувствен и тъжен стих! Хубаво е, когато човек има обич в сърцето си и щедро я раздава на другите! раздава ли човек обич, след време ще му се върне. Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...