Нощем прегръщам възглавници,
само вашите думи ме топлият.
Как е възможно да бъдеш разбран от непознатите,
а най-близките да обръщат глава?!
Когато пиша виждам картини, впечатляващи хора са
музите ми...
Но едва ли ще бъда щастлива напълно,
щом не усещат кръвта ми бушуваща.
Болките мои пораждат емоции,
сълзите в очите ви,
доказват това.
Благодаря, на Вас и на Бога,
че ме дарявате с топлина!
Когато изкуствата сливат се,
без сценарий и без фалш,
в сърцето ми мир е!
Благодаря, че ви има!
Без вас не бих могла
по трудния път да продължа.
А музите тръгват си винаги,
щом разкриеш скритото в тях.
Но вечно живеят в словата ми,
най-много съм благодарна на тях.
Обич много имам в сърцето си,
раздавам до край,
а когато остана сама,
пак търся себе си...
Дали ще успея да се открия,
може би някога, когато умра....
Благодаря!!!
©Екатерина Глухова
11. Декември 2019г.
© Екатерина Глухова All rights reserved.