Laska (Ласка Александрова)
852 13638
12 янв. 2016 г., 11:02

Благодаря 

  Поэзия
365 0 7

 

Луната спи

с облак бял завита,

щурците

лятото сънуват,

кутре,

под храста свито,

едва-едва пролайва –

може би насън

из тревите

гони пеперуда.

 

Севернякът,

южен плащ наметнал,

мислите ми

невидимо разлиства,

лицето ми докосва,

сълзите ми изтрива

и от мен

към теб шепота ми тих понася:

„Благодаря,

че позволяваш тихичко

да те обичам.”

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е да обичаш, но е хубаво и да бъдеш обичана!

    Приятна вечер, Ласка!
  • !!!
  • Красиво рисуваш!
  • Деликатно и Ласкаво...Много харесах!
  • Красиво нежно усещане...
  • Мммм..., докосващ финал..., тихото обичане...!!!
    "Ако за тази вълшебна дума се плащаше, точно за това истинско, не изпросено, светло и топло „благодаря", нямаше да стигнат всички пари на света, защото когато са ни го казали - ние сме го почувствали, а чувствата с пари не се купуват."
  • Голяма нежност се усеща в цялата тъкан на текста и кулминира във финала! Поздрав за написаното, Ласка - здраве и вдъхновение през Новата!
Предложения
: ??:??