6 июл. 2012 г., 10:08
Един ден вече ще ме няма.
Животе мой, дано простиш,
че всяка наша лична драма
описала съм с мрачен стих,
че всеки трепет на сърцето
се рее на забравен лист,
ту с дума, ту с въздишка - ето,
от нищо нещо пак сглобих.
И все така, от рани малки,
със речи издълбавах ров,
разсипвана от хора жалки,
предателства или любов. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация